За свят без дрога!

Превантивно-информационен център по наркотични вещества – Хасково

Екстази

Стандартното екстази представлява 3,4-метилендиокси-метамфетамин, по-известен под съкратеното название MDMA. Първоначално е бил използван в психотерапията, но след като излязъл на улицата, медицинската му употреба е забранена (единствено изключение е Швейцария). Днес екстази се използва най-вече в клубовете. Почти всичко от това, което се продава у нас под това название е фалшиво; най-често вместо екстази се предлага амфетамин, често разреден с кофеин. Истинското екстази се появява рядко и е доста скъпо (над 15 лева дозата). Химически MDMA е близък до стимуланта амфетамин и халюциногена мескалин, затова може да има и стимулиращи, и халюциногенни ефекти. Подобни на MDMA са MDA, MDOH и MDEA. Истинското екстази не е стимулант, нито халюциноген; то е представител на една нова група психофармакологични агенти, наречени социабилизатори, т. е. вещества, които правят хората по-общителни. Този специфичен ефект се дължи на освобождаването на запасите от серотонин в мозъка.

Популярни наименования в България

  • MDMA-Е
  • Х
  • ХТС
  • ADAM
  • „бонбони”
  • „фентъзи”
  • дискобисквити
  • DOVE

Какво да знаем

  • Екстази обикновено е на таблетки или капсули. Формата, размерите и цветовете на таблетките, както и изображенията върху тях са най-разнообразни (външният вид нищо не говори за въздействието – възможно е две таблетки с еднакво изображение, форма и цвят да имат съвсем различен ефект). По-рядко веществото е под формата на прах, който може да се смърка или инжектира;
  • Ефектите на екстази са непредвидими, особено при разпространяваните в България екстази, които обикновено не съдържат MDMA, а другите вещества, които се продават вместо него, могат да имат най-различно като сила и посока въздействие;
  • Водата не е противоотрова на екстази. За да се намалят обаче рисковете, свързани с прегряване и обезводняване на организма при продължително танцуване (особено на места, където има много хора и е топло), е необходимо:
    • да се правят системно почивки за охлаждане;
    • да се пият до половин литър безалкохолни напитки, вода, натурални сокове на всеки час;
    • да се носят неспарващи дрехи.
  • Пиенето на течности не може да предпази от страничните ефекти на екстази (самият наркотик причинява задържане на течност). Пиенето на твърде много течности може да бъде опасно, дори фатално;
  • Според Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите MDMA е високорисково наркотично вещество.

Ефекти

  • На практика ефектите са непредвидими, защото никога не знаеш какво точно си купил от черния пазар;
  • Ефектът на MDMA започва след около 20-30 до 60 минути след поглъщането на таблетката и продължава няколко часа (обикновено 3-6, в отделни случаи и повече). Употребяващите, които очакват бърз ефект и вземат втора таблетка, защото не го усещат, предозират;
  • Търсените ефекти са чувство за емоционална близост и хармония с околните. Възприятията (звуците, цветовете) и преживяванията могат да изглеждат много по-интензивни. Притокът на енергия може да подтикне употребилия да танцува с часове;
  • Съчетано с действието на екстази, изтощението от продължителната физическа активност може да доведе до обезводняване, прегряване, сърдечна или бъбречна недостатъчност;
  • Непосредствени физически ефекти: липса на апетит, сухота в устата, повишено кръвно налягане, ускорен пулс, колебания на телесната температура, учестено дишане, повишено ниво на захар в кръвта, настръхване на кожата;
  • При някои употребили се появява мускулно напрежение, схващане на раменете и краката, стягане или трудно отваряне на челюстта, неволево скърцане със зъби, което води до разраняване и увреждане на зъбите, както и бързи неволеви движения на очните ябълки настрани;
  • По-високите дози предизвикват главоболие, гадене, повръщане, замъглено виждане и повтарящи се стереотипни движения, сърдечна атака, удар и припадъци;
  • Високите дози могат да предизвикат изключително силно повишаване на телесната температура, което може да предизвика блокиране на мускулите, бъбреците и сърдечно-съдовата система;
  • Понякога екстази потиска сексуалното желание.

Рискове

  • При инжектиране – от външни и кръвнопреносими инфекции (HIV/СПИН, хепатит и др.), при смъркане – от кожни инфекции и обриви, хроничен ринит и загуба на обоняние;
  • Висока опасност от злополуки при шофиране или работа с машини;
  • Екстази пречи на организма да чувства умора и подбужда към физическа активност – напр. продължително танцуване на парти. Когато е под въздействието му, тялото не е в състояние да отчита добре усещанията, които служат като сигнали за опасност (изтощение, замаяност, прегряване, обезводняване, мускулни схващания) и може да се стигне до фатални инциденти;
  • Смъртните случаи след употреба на екстази са предизвикани от влиянието му върху телесния температурен контрол, прегряването и изтощението на организма. Малка част от регистрираните смъртни случаи е била свързана с пиене на прекалено много течности в опит да се избегне обезводняването. Макар смъртни случаи с предозиране от екстази да са малко вероятни, рискът от алергична реакция с фатални последици, дори и при сравнително малки дози, реално съществува;
  • Под въздействието на екстази е по-висок рискът човек да участва в незащитен сексуален контакт, да стане жертва на насилие или друго престъпление;
  • След като започне действието на екстази е възможно човек да изпита обърканост, дезориентация, страхове, пристъпи на паника, депресия, параноя, понякога и психотични състояния;
  • Неприятни ефекти след въздействието: усещане за умора, липса на сили, безсъние, потиснатост, което може да продължи дни наред, подтик към вземане на други наркотици за облекчаване на състоянието;
  • Въпреки че към екстази не се формира физическа зависимост, при някои употребяващи се развива модел на хронично приемане;
  • Хроничната употреба може да причини чернодробно възпаление, бъбречна недостатъчност и заболяване на костния мозък;
  • Екстази е токсично за нервните клетки. Последните изследвания върху употребяващи хора (а преди това и върху лабораторни животни) са показали, че предизвиква дълготрайно, вероятно невъзвратимо, увреждане на определени мозъчни структури и последващо разстройство на паметта;
  • Проблемите, които могат да се появят след време, са много по-сериозни от тези при директното въздействие.